Будо – пътя на воина, обхваща всички японски бойни изкуства. Друго значение на йероглифа “Бу” е да спреш острието. Това трябва да се разбира като не-противопоставяне и това е причината, поради която Гичин Фунакоши настоява за преминаването от Карате Джуцу към Карате До, действайки естествено, без да вървим срещу природата, приспособявайки се към нейните закони и следвайки човешката еволюция. Технически в БУДО заменяме атаката с не-атака. В спорта ни учат да постигнем победа. В Будо трябва да научим концепцията за “Без изгледи за успех”, да научим пътя за превъзмогване на победата или поражението, отивайки отвъд егоизма. Това е единствения начин да станеш “едно” с противника си. Майстор Шигеру Егами казва, че първо трябва да разбереш боя, и чак след това ще можеш да разбереш как да го превъзмогнеш. Този път е дълъг и изисква много търпение и упоритост.

Интервю с най-известния Зен учител на нашето време – Тайсен Дешимару.

Въпрос: Много хора практикуват бойни изкуства в Европа, САЩ, Япония без действително да практикуват пътя на Будо или Зен. Общото впечатление е, че принципите и философията на Зен нямат нищо общо с практиката на бойните изкуства като спорт.

Т.Д. Хората, които не искат да следват учението на Зен, истинската основа на Бушидо не са длъжни да го правят. Те просто използват бойните изкуства като игри. За тях те са просто спорт като всеки друг. Но хората, които искат да живеят живота си в по-висши измерения наистина трябва да разберат. Никой не може да бъде принуждаван и никой не може да бъде критикуван. Първите са като деца, които играят с коли-играчки, докато вторите карат истински автомобили. Аз нямам нищо против спортовете. Те тренират тялото и развиват жизнеността и издръжливостта. Но духът на състезанието и силата, която преобладава в тях не са добри. Те отразяват изкривено виждане за живота. Коренът на бойните изкуства не е там. Учителите са частично отговорни за това положение на нещата. Те тренират тялото и преподават техника, но не правят нищо за осъзнаването. Като резултат техните ученици се борят да победят, както децата си играят на война. Няма мъдрост в този подход и няма никаква полза от това в управлението на нечий живот. Каква им е ползата от тези техники във всекидневния живот? Спортовете са само развлечение и в края на краищата заради състезателния дух те износват тялото. Ето защо бойните изкуства трябва да се стремят да възвърнат своето първоначално измерение. В духа на Зен и Будо всекидневния живот е състезание. Трябва да се осъзнава всеки един момент – ставането сутрин, работата, храненето, лягането. Това е мястото за себеопознаване и усъвършенстване.

Въпрос: Умствено заболяване ли е стремежа да си на върха (шампионството)?

Т.Д. Разбира се. Що за ограничен мироглед. Не искам да кажа, че човек не трябва да става шампион; Защо не? Това е опит като всеки друг. Но не бива това да се превръща в мания. В бойните изкуства трябва да си “Мушотоку” – без цел или желание за печалба.

Въпрос: Откъде идват бойните изкуства?

Т.Д. Изкуството на меча, копието, лъка или простия юмручен бой са почти толкова стари, колкото и самия човек, защото той винаги е трябвало да се защитава от нападения и да ловува за да изхранва себе си и племето си. Първо, открито е оръжието, копието, каменната брадва, прашката, лъка – след това постепенно по пътя на опита и грешката са създадени и най-добрите техники за всяко едно оръжие. Борейки се с враговете си хората научават кои удари убиват и кои раняват, как да ги парират, как да контраатакуват и т.н. Самите оръжия били усъвършенствани, техниките били систематизирани и като цяло това става част от изкуството на войната и лова като всяко от тях включва и други съществени елементи: знанието за климата и времето, умението да разпознават знаците в природата (звуци, следи, миризми, отпечатъци и т.н.), разбирането на околната среда и психологията на противника, интуицията за правилното движение. Добрият воин-ловец трябва да е способен да се слее с пейзажа, да стане част от него, познавайки го интимно и уважавайки го. Но да се върнем към източните бойни изкуства, техниката за борба без оръжие става важна в дните, когато странстващите монаси били често нападани и ограбвани, дори убивани от войници и разбойници, а причина за тяхната беззащитност бил монашеския обет за неизползване на оръжие. Форма на борба без оръжие била първоначално развита в Китай, във времето на Бодидарма, и по-късно се разделила на Карате, Джудо, Тай чи и т.н. и благодарение на това монасите вече можели да се защитят във всяка ситуация. Това бил първоизточника на прецизните и ефикасни жестове на Карате; ловките Джудо захвати, които използват силата на противника; бавните, гъвкави, изтънчени парирания на Тай-чи: те позволили на монасите да вземат естествено преимущество при защита, тъй като били пригодени към индивидуалната енергия на всеки. В ония времена “меките” бойни изкуства не били разделени на категории, както сега, но вероятно са се състояли от колекция от движения, удари, финтове и трикове, предавани от един човек на друг в хода на техните странствания, по същия начин както обменяли своите дози и рецепти, специални масажи и др. Или техните техники на медитация ( спомнете си, че преди Буда да започне да практикува Зазен под своето дърво Боди, той получил инструкции от много йоги по време на пътуванията си). Те също споделяли опита, който ги учел на нещо, морално и практически едновременно, свързано с живота им. Странстващите монаси пренесли цялото това знание от Китай в Япония, където разпространявайки се от района на Окинава било посрещнато с внушителен успех. Карате и Джудо стават по-популярни там, докато Тай-чи си остава специфично китайско.

Въпрос: Тай чи се практикува и днес в Китай всекидневно на улиците и във фабриките. Гледах филм, който показваше тълпи от хора, изпълняващи еднакви жестове прилични на увлекателен балет с бавни движения.

Т.Д. Тай чи е било за жени, деца, възрастни и слаби хора. Това е много интересна практика, защото учи на правилна техника на дишане (като в зазен), съчетано с гъвкавост на тялото и концентрация на ума. Било е наричано “стоящия Зен”, но когато всичко е казано и направено си остава просто танц, тип гимнастика без истинския дух на Зен.